Законодателните промени, свързани с медиацията бяха обсъдени на работна среща
„Практически въпроси на задължителната медиационна среща“ бе темата на работната среща, която бе част от традиционните "Дни на медиацията", организирани от институт „Итера“, с домакин Университетския център за медиация на Икономически университет – Варна. С форума беше отбелязана и седмата годишнина от откриването на Центъра за медиация към района на Варненския окръжен съд, който беше партньор на събитието.
В работната среща участваха съдии от Окръжен и Районен съд – Варна, както и практикуващи медиатори, които дискутираха предложените промени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за медиацията.
Лиляна Савова от институт „Итера“ сподели, че въпреки, че е изминало доста време от приемането на закона през 2004 г, медиацията все още не е достатъчно позната, като процедура.
Председателят на Окръжен съд – Варна Марин Маринов, който е част от работната група, изготвила предложенията за изменения и допълнения на Закона за медиация сподели, че за експертите, работили по промените, водещата цел е била медиацията да се превърне в алтернатива на някои видове съдебни дела, които се оскъпяват ненужно за страните. „Понякога разноските по воденето им надхвърлят в пъти материалния интерес на спора“, посочи той. „За разлика от някои европейски държави, възприетият модел в България не възпрепятства достъпа до правосъдие. Започването на процедура по медиация у нас няма да спира разглеждането на делото в съда“ допълни съдия Маринов.
Магдалена Давидова – председател на Районен съд – Варна наблегна на факта, че резултатите от провеждането на медиация показват, че има смисъл в нейното прилагане, тъй като е стъпка към промяна на мирогледа на хората.
Съдия Десислава Жекова от Окръжен съд - Варна, която е част от работната група, изготвила предложенията за законодателни изменения по отношение на медиацията, уточни, че внимателно са били проучени европейските практики и насоки на Европейската комисия за ефективно правосъдие. Задълбочено е бил изследван и опитът от българската действителност. Този анализ, подкрепен и от статистиката на действащите в момента към съдилищата центрове за медиация, е дал основание да бъдат конкретизирани видовете дела, по които се предвижда съдът да препраща към медиация. Това са спорове по Семейния кодекс, дела между съсобственици, търговски дела и др. Съдия Жекова посочи, че медиацията не губи доброволния си характер, а се касае само за задължение за участие в медиационна среща по тези дела, изходът от която зависи от волята на страните. Обясни и че законопроектът е така изготвен, че провеждането на медиацията по никакъв начин няма да забавя разглеждането на делото. „Целта е все по-широкото приложение на процедурата и осъзнаването на възможностите, които тя дава за бързо постигане на съгласие между страните, без да се плащат големи разноски по делата“, подчерта тя.
По време на работната среща бяха разяснени много въпроси свързани със задължителната първа медиационна среща. Участниците в нея споделиха, че тя е била изключително полезна и е внесла яснота относно предстоящите законодателни промени, а организаторите обещаха и занапред подобни форуми.