Проблемите със злоупотребата с родителска власт при Синдрома на родителското отчуждение обсъдиха на съвместна среща специализираните съдии от Варна, които разглеждат дела с участието на деца.

Домакин на дискусията беше Варненски окръжен съд, като инициативата беше на съдия Пенка Христова от Гражданско отделение в Апелативен съд – Варна. В нея участваха магистрати от Окръжен съд-Варна и Районен съд-Варна, които имат специализация за работа с малолетни и непълнолетни.

Какви са симптомите на СРО, как съдиите да ги разпознават и имат ли правомощия магистратите да насочват страните към специалисти, които да работят с тях, бяха сред обсъжданите въпроси по време на срещата. Съдиите засегнаха и темата с назначаването на специализирани експертизи от вещи лица, които биха помогнали за установяването по категоричен начин на ситуации на Синдром на родителско отчуждение. На базата на резултатите от тези експертизи, съдът би могъл да вземе решение, което в най- голяма степен за защити правата на детето.

По време на срещата бяха разгледани и разисквани множество реални съдебни казуси.

Двете съдилища във Варна са сред петте пилотни в България (Окръжен съд-Варна, Районен съд-Варна, Окръжен съд-Пловдив, Районен съд-Пловдив и Районен съд-Козлодуй) със специализирани съдебни състави за работа с деца. Магистратите са преминали подготовка, част от Българо-швейцарската програма за сътрудничество по проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца”. По него Министерството на правосъдието изгради и оборудва три „сини стаи“ за изслушване на деца в досег със закона във Варна, Плевен и Козлодуй. Срещата в Окръжен съд – Варна бе продължение на повишаване квалификацията на специализираните съдии, участващи в този проект.

*Синдромът на родителското отчуждение (СРО) е вид емоционално насилие и над детето, и над другия родител. Той е процес, в хода на който детето безкомпромисно се обръща към единия родител, този, с когото живее обикновено, и също така безкомпромисно се отчуждава от другия родител, като безкритично приема очернящи, уличаващи, понякога верни, понякога не, обвинения, които се сипят от „добрия" родител към „лошия". Постепенно връзката между детето и отчуждения родител нарочно се затруднява, детето реагира емоционално и с все повече отрицания на разредените контакти, докато напълно се прекъсне контакта.

Най-важно е да се осъзнае, че СРО представлява прекъсване на съществуваща връзка родител-дете и то по отношение на родител, който няма виновно поведение или обективни пречки да осъществява контактите си с детето. В крехката детска възраст се развиват всякакви емоционални и поведенчески аномалии, в тежките форми на СРО се стига до психози и самоубийство. Дори и след като стане възрастен, човекът - жертва на СРО се нуждае от помощ, за да възстанови естествената си способност да се свързва здраво с другите хора и да задоволява потребностите си.