Варненски окръжен съд определи мярка „задържане под стража“ на 33-годишния Михаил Т., обвинен в държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.

Според обвинението, на 14 февруари 2024 година, служители на Трето РУ извършили проверка на лек автомобил. В него пътували 33-годишният Михаил и друг мъж, в който бил намерен пакет с бяло кристално вещество. Той обяснил, че наркотикът му бил продаден от Михаил. Това наложило претърсване в жилището на обвиняемия. Били иззети 2453,63 грама марихуана, 57,13 грама хашиш и 124,36 грама метамфетамин и две везни.   

Мъжът не е осъждан и е безработен. Наблюдаван е бил от полицията дълго време.

 За престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева

Защитата и Михаил Т. поискаха от съда определяне на по-лека мярка с твърдението, че мъжът страда от астма и условията на ареста биха влошили здравословното му състояние. Наличието на постоянен адрес и съдействието на разследващите пък били довод, че той няма опасност да се укрие. Пред съда 33-годишният мъж заяви, че съжалява за това, което е извършил.

Като съобрази събраните до момента доказателства, Варненският окръжен съд прецени, че за Михаил Т. би могло обосновано да се подозира, че е съпричастен към авторството на престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Това не беше оспорено и от защитата на обвиняемия, както и от самия Михаил Т.  Разпространението на наркотици е тежко умишлено престъпление, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, подчерта съдебният състав. Според него, макар да няма доказателства за риск мъжът да се укрие, то не така стои въпросът с опасността да извърши престъпление. Доводи за това са начина на извършване на престъплението, голямото количество на намерените наркотични вещества, високия интензитет на престъпната дейност, превърнала се в начина за препитание на Михаил Т. Окръжният съд във Варна посочи, че по отношение на здравословното състояние на обвиняемия следва да се назначи съдебно-медицинска експертиза. Тя би могла да установи дали условията на ареста биха влошили заболяването, от което страда той, за да бъде определена по-лека мярка за неотклонение. Тъй като към момента пред съда не бяха представени доказателства в обратната посока, бе определена единствената подходяща мярка за неотклонение към момента, а именно най- тежката – „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване.