В проведено съдебно заседание при закрити врати Варненският окръжен съд потвърди изцяло решението на Районен съд-Варна от 21.03.2018г., с което малолетния Камен М. е бил настанен във възпитателно училище интернат.

Окръжен съд припомня, че заедно с 14 годишният Денис Ж., 13 годишното момче е обвинено в участие убийството по хулигански подбуди на 53-годишния бездомник Красимир К., по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Според обвинението задържаното малолетно момче е съучастник, но предвид възрастта си той не носи наказателна отговорност по смисъла на чл.32 ал.1 от НК.

За извършената проява от страна на малолетния е било образувано възпитателно дело №6/2018год. по описа на МК БППМН при район ,,Вл.Варненчик“, Община Варна.

Според обвинението на 16 януари децата влезли в конфликт с бездомника пред пункт за вторични суровини, като ден по- късно му нанесли побой. На 20 януари тинейджърите се върнали при мъжа, който обитавал пространство до бл. 20 в кв. Вл. Варненчик, за да продължат с насилието. Според съдебно-медицинската експертиза в досъдебното производство, смъртта на мъжа е настъпила вследствие тежка черепно-мозъчна травма.

Във въззивната жалба, разгледана от Окръжния съд се твърди, че наложената на Камен възпитателна мярка е несъразмерно тежка с оглед личността му. Защитата му поиска от съда на малолетния да бъде дадена още една възможност и същия да не бъде изолиран от познатата му социална среда и да бъде постановена по- лека възпитателна мярка, с която да бъдат постигнати целите предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) относно превъзпитаването на малолетния. Камен М. не е бил воден на отчет в ДПС и спрямо него не са били налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

По време на заседанието стана ясно, че 13 годишното момче от 2 години не посещава училище. Участващите във въззивното производство представители на Дирекция „Социално подпомагане”- Варна посочиха, че при тях не е постъпвал сигнал, че малолетният е отпаднал от системата на образованието, поради което и те не са работили с него. Те изложиха становище, че решението на районния съд е правилно и че следва да бъде потвърдено, предвид извършеното от малолетния.

Пред съда Камен М. посочи, че иска да продължи образованието си и след това да работи.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, тричленният състав на ВОС реши, че жалбата е неоснователна.

Въззивната инстанция напълно сподели становището на Районен съд - Варна, че с оглед извършеното, единствената адекватна мярка, която следва да бъде наложена на малолетния е „настаняване във ВУИ“, като действително, това е най-тежката предвидена в закона възпитателна мярка, но както първостеренния съд, така и второинстанционния намира, че само чрез нейното прилагане би могло да се постигне необходимия възпитателен ефект по отношение на малолетния, който да коригира поведението си до степен, че да претърпи положителна промяна и корекция и да бъде в съответствие с общоприетите правила и норми на поведение в обществото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.